Изложба на Ненко Балкански

   По повод наближаващата 115-та годишнина от рождението на Ненко Балкански, отдел „Изкуство” при Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян подреди изложба от листови графики, албуми, книги, репродукции и статии, разкриващи живота и творческия път на изтъкнатия наш художник.
  Наричат Ненко Балкански „художникът на семплите неща”, който, навсякъде открива красота и хармония – от плодовете и обикновените хора до простора на природата. Рисува това, което обича и създава оригинални портрети, пейзажи, натюрморти и композиции.
  Роден е в късното лято (20 септември) на 1907 г. в Казанлък. Там учител е известния наш писател, хуморист и художник Димитър Христов Чорбаджийски, известен като Чудомир. Младежът учи при него в Дружество "Рисувач" и след това се записва за студент в Художествената академия, където следва живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов.
  През 1930 г. Балкански се дипломира и тръгва из Европа. Отива във Франция, Италия, Германия, където специализира живопис, а след година посещава редица европейски художествени галерии и се запознава с тенденциите в изобразителното изкуство. Връщайки се в България, става гимназиален учител по рисуване. От 1947 г. е преподавател, а от ‘59-та професор по живопис в ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/ – София.
  Ненко Балкански участва в множество художествени изложби и международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.). Изявява се също като изкуствовед и художествен критик, публикувайки рецензии за изложби и очерци за наши и чужди художници. Автор е на монографии за Дечко Узунов (1955) и Мара Георгиева (1963). Издава графичния албум "Созопол" (1967) и др.
  През 1937-а получава Златен медал на изложението в Париж за неговия пейзаж "През прозореца" – оценен, като изключително постижение в живописта. Лауреат е и на други високи отличия: Димитровска премия (1952); Грамота зa живопис от Кан еюр мер, Франция (1972); Наградата "Владимр Димитров Майстора" (1975). Носител е на ордените: "Червено знаме на труда" (1957 и 1959) ; "Кирил и Методий" - І ст. (1963) ; „Георги Димитров" (1967).
  Творби на Ненко Балкански се съхраняват в художествените галерии на – Казанлък, Русе, Сливен, Велико Търново, Разград, Хасково, също в чужбина – Германия, Чехия и частни колекции. Още през 1980 г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на фонд „13 века България“ 1610 негови картини и фамилната им къща на ул. „Латинка“ № 12 в София за музей, който функционира от 2018 г.
  Житейският път на Ненко Балкански завършва на 9 септември 1977 г. в София.