Изложба „120 години от рождението на Борис Ангелушев”

   Отдел „Изкуство” при Регионална библиотека – Смолян, подреди изложба, която включва албуми, книги, репродукции, листови графики и статии от периодичния печат, разкриващи живота и творческия път на изтъкнатия наш художник Борис Ангелушев. Изложбата ще остане експонирана до края на м. октомври 2022 г.
  Борис Димитров Ангелушев (1902 – 1966) е български художник – основоположник на книгооформлението и шрифтописа в нашата страна. Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив от семейство на македонски българи, които са учители в града.
  Детството му е в трудните времена след Първата световна война – погрома по фронтовете и двете национални катастрофи, които бележат съзряването на младият художник. През 1923 г. печели стипендия и отива в Германия, където по-големия му брат Живко учи медицина.
  Следват студентски години по приложна графика в берлинската Академия на изкуствата при професорите Шпигел и Майт. Под влияние на тамошната обстановка, Ангелушев възприема идеите на революционната графика и сътрудничи на левия германски печат с карикатури, които подписва, като Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира и немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.
  Борис Анагелушев се дипломира през 1928 г., но вече е един от най-популярните художници, осмиващи Националсоциализма (нацизма). Оформя изданието “Арбайтер илюстрирте Цайтунг”, излизащо на няколко езика с огромен тираж от половин милион броя. Негови карикатури присъстват във вестниците “Ди Велт ам Абенд”, “Дер кнюпел”, “A.L.Z.”, “Дер Кемпфер” и др. През 1933 г. поради настъпващия хитлеризъм, българинът напуска Германия и след двегодишен престой в Швейцария и Чехословакия се завръща в Родината. У нас изпъква, като художник с ерудиция, опит, знания и завидно майсторство, а българската графична школа го посреща, като един от своите вдъхновени съратници:
  В този период създава серия от рисунки на характерни народни образи: „Въглищар“, „Старият овчар“, „Караул“ и др. Негови са живописните платна: „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.). Ангелушев оформя и корицата на изданието „Моторни песни“ от Вапцаров.
  През 40-те години са издадени множество пощенски марки, създадени от Ангелушев, които са на гравюрен принцип с нюансиран полутон. За графичното им оформление той експериментира с нови шрифтове, които по-късно ще ползва в книжния дизайн и илюстрацията.
  След 1944 г., Борис Ангелушев изпъква с многообразното си творчество. Той е – живописец, карикатурист, илюстратор на книги, майстор във всички области на приложната графика – книжен дизайн, плакат, филателия, етикети, шрифтове, екслибрис (миниатюрна графика с печат) и т. н. Има интерес също към фотографията и споделя:
  „Фотографията трябва да въздейства с естетическото си внушение така, както това правят – илюстрацията, марката, плакатът и добре оформената книга.”
  Борис Ангелушев допринася за развитието и стила на българският шрифт. За него „шрифтът е изкуство” и той го доказва, съчетавайки го със съдържанието на текста и илюстрацията. Българският периодичен печат носи еталоните на неговото творчество: Кориците на списанията “Жената днес” (1945 г.); „Изкуство”; „Космос” (1962 г.); „Наша родина” и Знака на списание “Родна реч”.
  Всъщност, няма друг оформител, чиито корици, титулни страници, илюстрации, заглавни букви, шрифт и пр. да синтезират така ярко и изчерпателно съдържанието, характера, смисъла и духа на текста, които култивират у читателя чувство за стил, красота и естетика. Поради това от СБХ е учредена награда с името на Борис Ангелушев, за високи постижения в изкуството на българската книга.
  Житейският път на изтъкнатия майстор – илюстратор приключва на 24 август 1966 г. в София.
  Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), множество галерии и музеи в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.