ПАТРОНЪТ
Николай Вранчев е роден на 20 януари 1882 година в Устово /сега квартал на гр. Смолян /. Със своята роля на писател, общественик и културно-просветен деец, той заема достойно място в духовната история на Родопите.
Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната в продължение на десетки години библиотека "Ралица", предназначена най-вече за ученици от горните класове. Поредицата започва да излиза с превода на "Перси" от Есхил и достига до 50 заглавия.
Отделните книги могат да се групират в три вида:
• Преводи на цели художествени произведения: "Перси", "Крал Лир", "Чайлд Харолд", "Фауст", "Ад", "Манфред", "Макбет", "Хамлет", "Тартюф" , "Евгений Онегин", "Вилхелм Тел" и др.
• Най-хубавото от отделни творби: "Песен за Ролана", "Енеида", "Дон Кихот" и др.
• Стихотворения от наши поети и писатели: "Поезията на Христо Ботев",
"Лириката на Иван Вазов", "Поезията на Петко Славейков" и др.
Библиотека "Ралица" завършва с пълен превод в стихове от старогръцки на "Илиада" и "Одисея", които се открояват като връх в преводаческата дейност на Вранчев.
В многообразното книжовно дело на Вранчев значимо е мястото и на другата уреждана от него библиотека "Забава и поука" / 1924-1943 /.
Главно във вестниците "Родопска мисъл", "Висини", "Красногор" и др., Вранчев оставя и завидно публицистично наследство, което се отличава със своята актуалност и злободневност, с остро политическия си характер, и с дълбочината и многообразието на вълнуващите го проблеми.
Литературно-творческият портрет на Николай Вранчев не би бил цялостен и завършен, ако не се прибави и неговото лично творчество. То не е така обемно и мащабно, както е преводаческото му дело - това са предимно книгите: "По висините на Орфей", "По висините на Родопа", "Там, где лимоните цъфтят", "У дома" и др.